Следвайте Гласове в ТелеграмИнфлацията в страни членки на еврозоната от източната

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Инфлацията в страни членки на еврозоната от източната част на валутния съюз (познати под абревиатурата EАCEE - Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Хърватия) е доста над общото за еврозоната равнище. И това е по този начин още от 2021 година. Разликата се стопи през последните месеци, само че остава основна при базовата инфлация, в която не влизат цените на силата и храните. Това отбелязва в собствен разбор, оповестен в блога на Европейската централна банка, Матео Фалагиарда, старши икономист в институцията.

В случай, че в един паричен съюз, каквато е еврозоната, тези насъбрани разлики се окажат устойчиви, то те могат да влошат конкурентоспособността на обособените страни. А това на собствен ред може да отключи характерни за всяка една страна уязвимости, като утежняване на салдото по настоящите сметки, по-висока външна задлъжнялост, намаляване на потреблението и растяща безработица. Така че в случай че желаеме да се оправим с набелязаните опасности, от голяма важност ще е да проумеем какви са аргументите за високата инфлация, се показва още в разбора.

Световните шокове имат голямо влияние

Сравнително по-високата инфлация в централно и източноевропейския фланг на еврозоната се дължи частично на уязвимостта на страните в района към последните неподходящи международни разтърсвания: спирания в международните вериги на доставка, несъответствието при търсенето и предлагането след пандемията и последствията от нахлуването на Русия в Украйна. Тези разтърсвания връхлетяха всички европейски стопански системи. Но въздействието беше усетено по-силно в Централна и Източна Европа, частично заради няколко обособени структурни характерности на тези стопански системи. 

Първата произтича от обстоятелството, че производството в централно- и източноевропейските страни членки на еврозоната е енергийно по-интензивно от междинните равнища в еврозоната. Това е се дължи на енергийно по-интензивните браншове (като произвеждане и транспорт) и по-малкото енергийноефективни здания и уреди. 

На второ място - делът на силата и храните в потребителската кошница, тук е по-висок от междинния за еврозоната. Това е присъщ белег за стопански системи с по-ниски междинни приходи. 

Трето – множеството от тези стопански системи зависеха в огромна степен от вноса на сила от Русия, преди началото на войната. А това автоматизирано ги правеше надалеч по-уязвими при разстройства в енергийните доставки. 

И най-после, тези страни са доста мощно вплетени в международните индустриални вериги, тъй че всеки проблем има доста по-силен резултат.

Ценовият напън се дължи и на вътрешни причини 

Външните разтърсвания са незаобиколим фактор за инфлационните разминавания, само че такива са и вътрешните аргументи. Колко от индустриалния напън (от ранната фаза в производството на артикули до разпространяването им в комерсиалните вериги) се придвижва върху крайните потребителски цени зависи частично от това, каква степен от нормата си на облага са склонни предприятията да жертват. Фирмите в еврозоната усъвършенстваха рентабилността си напоследък, с което компенсираха действителните загуби на облага в предишното и построиха защитни стени пред високата неустановеност. Печалбата на единица продукция беше по-голяма точно в централно- и източноевропейските страни членки на еврозоната, с което и въздействието върху локалните цени беше по-голямо. По-големия растеж на нормата на облага от единица продукция при тази група от страни отразява евентуално и по-силния индустриален напън, произлизащ най-много от разстройствата в индустриалните вериги, само че и дължащ се на по-слабата конкуренция сред компаниите. Последното е изключително годно за по-малките страни в района. 

Условията на трудовия пазар остават " затегнати " във всички централно- и източноевропейски страни членки на еврозоната. Равнището на безработицата е невиждано ниско, а устойчивият дефицит на работна ръка води до солидно повишаване на възнагражденията, без да има възстановяване на продуктивността. 

Това вкарва спомагателен инфлационен напън при стеснен риск от спиралата " цена - заплата ".  Недостатъчното съществуване на свободна работна ръка се дължи и на неподходящите демографски трендове в тези страни по отношение на еврозоната като цяло. Тези трендове са резултат от изходящата миграция на висококвалифицирани младежи и бързото застаряване на популацията.

По-силния вътрешен ценови напън и относително по-високата инфлация в страните от Централна и Източна Европа, които са част от еврозоната, по всяка възможност оказва и краткотрайно въздействие върху действителните лихвени нива. Ръстът на цените в района стартира по-рано и беше по-силен по отношение на останалата част на еврозоната и кредитополучателите в тези страни краткотрайно се " радват " на спада в действителната стойност на остатъчните им отговорности. И двата фактора, обединени с устойчивите трудови пазари, умерено могат да поддържат едно по-стабилно вътрешно ползване и кредитна динамичност. 

Анализът поддържа тезата, че първичният скок на инфлацията в централно- и източноевропейските страни членки на еврозоната се дължи най-много на външни разтърсвания в международен мащаб. Изчисленията сочат, че те имат водеща роля в тласкането на инфлацията над агрегираните стойности за еврозоната. В същото време обаче моделът демонстрира, че вътрешният ценови напън същоима  влияние за растящите инфлационни разлики в еврозоната. И въпреки външните източници на инфлация да отслабнаха от края на 2022 година, то излиза наяве, че локалните фактори са траяли да оказват мощно влияние върху инфлационните процеси напоследък. 

Различията при главната инфлация в централно- и източноевропейските страни членки по отношение на еврозоната започнаха да понижават със спада на енергийните цени и превъзмогването на проблематични области на индустриалните вериги. Вътрешният ценови напън въпреки това, дължащ се на характерни аргументи, посочени нагоре, поддържа базовата инфлация стабилно висока в тези страни по отношение на междинните темпове за еврозоната. 

Същевременно високата насъбрана инфлация води до повишение на относителното ценово ниво, подкопавайки ценовата конкурентоспособност, за което приказва и мощното повишение на действителния ефикасен валутен курс. Всичко това дава съображение да се допусна, че тези страни могат да станат в по-голяма степен уязвими на външните процеси и обвързваните с това последствия. 

Подобни трендове акцентират нуждата от политически дейности. Тъй като паричната политика сама не може да се оправи със характерни за страните процеси, то националните фискални и структурни политики са надалеч по-пригодни да притъпят остротата на вероятните опасности. Точният политически отговор ще зависи от характерните характерности на всяка обособена страна. Краткосрочно видяно, по-строгата фискална политика би подкрепила напъните за угнетяване на инфлационния напън, подхранван от вътрешното ползване. В допълнение може да се каже, че структурните политики могат да поддържат конкурентоспособността на тези стопански системи, техния капацитет за напредък и устойчивостта им на бъдещи разтърсвания. Те могат да насърчат вложенията в нововъведения и в човешки капитал, дружно с укрепването на умеенето за пригаждане към измененията.  

Инфо: Българска телеграфна агенция